Освободени израелски заложници разказват на семействата си за изпитание в плен в Газа

Израелски дами и деца при завръщането си от плен в Газа описват, че са били бити и заплашвани, премествани от място на място и принуждавани да шушукат през седмиците, прекарани с малко вършат, споделят фамилиите им.

Повечето пленници, освободени по време на шестдневно помирение, са откарани по неотложност в лечебни заведения в страна, към момента изпитваща потрес от отвличането им по време на офанзивата на Хамас против Южен Израел на 7 октомври, при която съгласно Израел са били убити 1200 души.

Откакто последният кръг от освобождавания стартира в петък, като в подмяна Израел освободи някои затворени палестинци, освободените пленници бяха държани надалеч от медиите.

Историите им са излезли през филтъра на членове на фамилията, без самостоятелна инспекция, предлагайки намек за техните тествания. Повечето от 240-те пленници, които Израел твърди, че са били хванати на 7 октомври, към момента са в плен.

Дебора Коен сподели пред френската телевизия BFM, че й е казано, че нейният 12-годишен племенник Ейтан Яхаломи и други са били бити от палестински поданици при идването си в Газа по време на офанзивата на Хамас. Тя сподели, че похитителите му са го предиздвикали да гледа фрагменти от насилието на Хамас.

„ Всеки път, когато дете плачеше там, го заплашваха с оръжие, с цел да го накарат да млъкне. След като стигнаха до Газа, всички цивилни, всички ги удряха … Говорим за дете на 12 години “, сподели тя.

Хамас, палестинската въоръжена формация, която ръководи Газа, твърди, че е третирала пленниците в сходство с ислямските учения, с цел да резервира живота и благополучието им.

В него се споделя, че някои пленници са били убити от израелските въздушни набези по време на военна атака, почнала в отговор на офанзивите от 7 октомври. Повече от 15 000 души са били убити при израелското въздушно и наземно нахлуване, в това число повече от 6 000 деца, съгласно палестински чиновници в Газа.

Говорене шушукайки

Някои детайлности постепенно излизат на повърхността от медицински експерти, които ги лекуват, и родственици на освободените пленници.

Ронит Зайденщайн, началник на медицинския екип в медицинския център Шамир, където бяха лекувани 17 освободени тайландски жители, сподели, че те са били хранени с „ доста нехранителна храна “ в плен.

„ Хората, които пристигнаха при нас, изгубиха забележителна част от телесното си тегло за толкоз малко време – 10 % или повече. “

В изявление, което от този момент е взето офлайн, Маргарита Машави, доктор в медицински център Wolfson – едно от главните заведения, които се грижат за освободени пленници – сподели, че тези, с които е разговаряла, разказват, че са държани няколко етажа подземен.

„ Те не им дадоха светлина. Дадоха им го единствено за два часа “, сподели тя, представена от новинарския уебсайт Ynet в понеделник.

Семействата на две девойки, които бяха държани дружно, мъчно чуваха децата си при завръщането им вкъщи, тъй като говореха единствено шушукайки.

„ Трябваше да доближа ухото си до устата й, с цел да чуя. В плен й споделиха да не подвига звук. Можете да видите ужаса в очите й “, сподели Томас Хенд, бащата на деветгодишната Емили Хенд, пред CNN.

Яир Ротем сподели, че неговата племенница Хила Ротем Шошани, на 13, е била държана с Емили Хенд и също говорела шушукайки. Тя описа, че прегръща майка си Рая, която към момента е в Газа, която плаче, когато девойките са й отнети преди завръщането им в Израел.

Мерав Мор Равив сподели, че похитителите на нейната братовчедка Керен Мундер, деветгодишният наследник на Керен Охад и майката Рут, говорели иврит и от време на време движили с пръст през гърлата си, като че ли с цел да предупредят за гибел, в случай че не го създадат направете както ви е казано.

Тя сподели пред израелския Канал 12, че са преместени от място на място, както подземен, по този начин и над земята. Те отслабнаха, защото храната от време на време беше нищожна и ядяха най-вече ориз и самун.

Мисли за наново събиране

Адва Адар сподели, че нейната баба Яфа Адар, на 85 години, е посочила неотстъпчивост, като непрекъснато е обмисляла да се събере още веднъж със фамилията.

„ Тя сподели, че е мислила доста за фамилията и че то й е помогнало да оцелее и че може да чуе гласовете на правнуците, които я викат, и че това й дава доста мощ “, сподели внучката пред Ройтерс.

Една израелска майка, Даниел Алони, писа, с цел да благодари на въоръжените бригади Касам на Хамас, преди да бъде освободена с щерка си Емилия. Тяхната история стана вирусна в арабските медии.

Даниел им писа, с цел да им благодари, че подариха сладкиши и плодове на Емилия и се отнесоха към щерка й като към кралица.

„ Завинаги ще съм признателна, че тя не си потегля отсам с контузия “, написа тя. „ Само в случай че на този свят можехме в действителност да бъдем положителни другари. “